Интеграция, демокрация и детска експлоатация

30-06-2007

Над 250 000 са децата, които полагат нерегламентиран труд в страната

Александър Смочевски

   

Преди няколко седмици президентът на КТ "Подкрепа" д-р Константин Тренчев на регионалната среща на Световната организация за борба срещу детския труд "Глобал Марч" в София съобщи, че по неофициална информация над 250 000 са децата, които полагат нерегламентиран труд в страната. Официалната статистика сочи, че работещите деца са 83 хиляди. Минаха се няколко дни и, типично по нашенски, всичко бе забравено. Дискусията не се случи и вероятно всичко ще си продължава както досега, докато поредната неправителствена организация, пък била тя и с глобален статут, не ни припомни отново болезнената истина, че в България

социалните отношения са на нивото на XIX век

Стряскащата цифра е изключително показателна за равнището, характера и същността на българския капитализъм. Навсякъде по света високата степен на експлоатация на детски труд е сред показателите за ниска степен на цивилизованост и за недоразвитост на социалните отношения. В преходното българско общество, което се определя с архаична социална структура по модела "много бедни - малко на брой, но много богати", експлоатацията на труда от капитала се изражда в детска експлоатация. Институционалната незащитеност на децата от незаконен и неправомерен труд се обуславя от цял комплекс фактори, в чиято основа стои крещящото социално-икономическо неравенство. Един от големите проблеми е в това, че защитата на детските права у нас е поверена на тромав бюрократично-чиновнически апарат, който излъчва бавни и в повечето случаи закъснели и неадекватни реакции.
Друг, ако не и основният, фактор за детската трудова експлоатация е бедността, която измъчва огромното мнозинство от населението и представлява причина за възникването на криминогенни или в най-добрия случай трудово-експлоатационни или направо трудово-незаконни отношения, включващи големи групи от населението в детска възраст.

Мизерията, в която живее огромна част от хората

е основна предпоставка за възникването на детската трудова експлоатация. Това показва за сетен път, че България няма по-голям проблем в момента от проблема на бедността.
Полагането на детски труд се увеличава през летните месеци, през които децата са във ваканция. Разходете се из черноморските курорти и ще видите, че всеки пети от летуващите млади българи е отишъл на море, за да работи и да припечели някой лев. Неуплътнените с други дейности летни месеци са допълнителен стимул за включването на малолетни и непълнолетните в системата на неквалифицирания детски труд. Няма вече летни лагери, няма кръжоци по интереси, няма единна национална младежка организация, която да обхваща всички млади хора. В този смисъл инициативата на президента Първанов за младежките клубове "Съхрани българското" е похвална, но съвсем не е достатъчна. Необходима е комплексна държавна политика, която да работи за създаването на младежка организация, която, опирайки се на системата на средното образование, да включва всички млади хора в клубове по интереси, спортни дружества и пр. Това от своя страна изисква последователна политика, която

да скъса с мандатното мислене и действието на парче.

Незаконният детски труд наистина изгражда цяла една система. В нея доминиращо място заемат търсенето и наемането на деца в туристическия бизнес, семейния бизнес, в ресторантьорския бизнес, в сферата на услугите, строителството, хигиената и земеделието. Все сфери, в които не се изисква образование или се изисква ниска и лесно постижима квалификация. Сфери, които не само че не развиват личността, но напротив - затлачват всички социални канали за личностно израстване и професионално и образователно развитие. Експлоатацията на детски труд превръща децата в инструменти, част от един механизъм за печелене на пари, от който те излизат с деформирани личностни представи и интелектуална и духовна отчужденост от нормалното съществуване. Експлоатацията на детски труд нарушава и спира нормалния ход на развитие на детето.
А всички знаем, че нискоквалифицираният детски труд е и нископлатен. Колко удобно за работодателя, за собственика, за мениджъра! При изразходването на същата работна сила, при по-дълго работно време, при неплащане на осигуровки - същото заплащане. И пълна безнаказаност. Нищо, че експлоатацията на детски труд е незаконна; нищо, че условията на труда в огромната част от случаите са застрашаващи психическото и физическо здраве на подрастващите; нищо, че социалната и работната среда е унищожителна за нормалното им развитие. Има търсене, има предлагане - и това е достатъчно. А държавата, като ослепяла и оглушала старица, е скръстила ръце и

нито вижда, нито чува счупеното бъдеще

на България. Липсва единна правителствена политика за борба с детската експлоатация. А борбата с детската експлоатация всъщност означава борба с бедността. Детският труд често бива принудителен. В средствата за масова информация постоянно се появяват случаи на принудителен детски труд, а институциите най-често мълчаливо стоят встрани от проблема.
Най-уродливата форма на детска трудова експлоатация е проституцията сред малолетни и непълнолетни. Израз на социално и екзистенциално падение е, когато едно общество допуска подобно явление. Продажбата на детска плът е сред най-ужасните проявления на българския капитализъм. Проституцията сред децата е кулминация на експлоатацията. Това разкрива болестното състояние, в което се намира нашето общество.
Болестната зараза, обхванала българското общество, преобръща всичко нормално и от норма го превръща в патология, от общоприет факт в съмнителен резултат. У нас незаконният детски труд вече е норма, отговор на социална необходимост, на която се подчиняват мнозинството от младите хора. Защото, ако не работиш - няма да ядеш. Защото за да поддържа един що-годе приемлив и стабилен социално-икономически статус, за да може да учи и да се издържа, за да не изпадне под екзистенц минимума, за да живее равностойно на своите връстници, младият човек е принуден да работи. Дори когато това води до невъзможност той да развива пълноценно своите заложби и способности. Ние унищожаваме човешкия си потенциал, както пламъците на огъня унищожават вековната българска гора. Децата на България изгарят под пламъците на капитала. И това е болезнена, но - за съжаление - вярна констатация.
Оказва се, че днес в България развитието на детската работна сила е по-важно от развитието на личността. Производството на стоки и услуги измества интелектуалното и образователното възпроизводство на личността. Докато всички развити страни инвестират на първо място в човешкия потенциал, в образователното и интелектуалното развитие на нацията, ние предпочитаме да влагаме средства в борбата с тероризма, която за нашата страна не е нищо друго, освен

борба с вятърни мелници.

Фактът си е факт - ние сме едни от първенците в ЕС по процент от БВП за военни разходи и последните по средства за образование и наука.
Детската трудова експлоатация разкрива сериозната нравствена криза и морален разпад на традиционните институции и утвърдени ценности в обществото. У нас не само че не се изпълняват правните нормативи, но вече не действат и традиционните морални императиви. А това означава криза на морала в обществото.
Иначе хвалбите за успехите ни в евроинтеграцията не спират. Изводите се правят от родните евробюрократи с прибързана предубеденост, вещаеща успешния развой на интеграционните процеси. Това, че вече сме част от ЕС, съвсем не означава, че сме се интегрирали в него. Процесът на интеграция е много по-сложен, продължителен и труден от членството в определена организация. Изглежда някои представители на властта не искат да разберат, че реалната интеграция към ЕС означава премахване на печалната детска експлоатация. Интеграция без експлоатация = демокрация. Това е европейската формула. Към нея трябва да се стреми България. Иначе може да се окаже, че нашата интеграция е чиста фалшификация и открита имитация. Защото ние хармонизираме с Европа само бюрократичните си навици, но не разрешаваме проблемните си страници.

Как стоят нещата по света?

По данни на ЮНЕСКО днес в световен мащаб 280 милиона деца полагат нерегламентиран труд, като за две трети от тях това става в принудителни условия. Това, което е характерно, е, че в преобладаващата си част това се случва в страни от третия свят. Детската трудова експлоатация приобщава България към страните от световната периферия към т.нар. "трети свят". Само борбата с нея до нейното ограничаване, а в по-продължителен период и преодоляване, ще ни приобщи към Европа.
В това отношение различията между нас и Европа са огромни, а близките години за тяхното преодоляване ще бъдат преломни. Реалната интеграция към европейските практики означава лустрация на такива социални рецидиви, каквато е детската експлоатация. А тя ще бъде премахната и ограничена тогава, когато на българския гражданин бъде предложен европейски стандарт на живот, бедността се превърне в спомен от миналото, а на децата бъде предоставена възможност за личностно и образователно развитие. Едва тогава ще можем да говорим за успешна интеграция в структурите на европейската демокрация. С други думи: зъбите на хищния българки капитализъм трябва да бъдат избити. Или още по-просто: "да" на пазарното стопанство, "не" на пазарното общество.

източник : ДУМАР 30.06. 2007